12 януари 2026, „Не се страхувай“

Нова година – нов късмет, има такава стара приказка. Ако гледаме началото на 2026-та светът изтегли лош късмет. Годината тръгна със страх и напрежение и по всичко личи, тягостните чувства и занапред ще ни безпокоят.

Всичко започна с отвличането на Мадуро. Голяма работа, казват някои, какво толкова ни интересува. Венецуела далеч, България няма интереси там, тук някой ще попротестира и после ще млъкне – всяко чудо за три дни. Те убиха Саддам, ликвидираха Кадафи, разрушиха Либия и Сирия и пак никой не помни, че за Венецуела ли да се загрижим? Но покрай отвличането се разкриха поредица от планове и намерения на САЩ, които обръщат с хастара наопаки международното право и световния ред. Очертават се събития, които, няма как да не ни засегнат, може би болезнено. Това ни кара да сме нащрек.

Да припомним,Тръмп е искал не да осъди Мадуро, а да заграби венецуелския петрол и най-вече да направи страната икономическа колония на САЩ. Венецуела ще трябва да предостави петрола си на американски компании, да прекъсне връзките си с Русия, Китай и Иран и да купува всичко от САЩ. Де факто ще бъде управлявана не от Каракас, а от Вашингтон. И тя е само началото. Американският президент смрази Мексико, че може да заповяда военна операция срещу страната, заплаши Колумбия и се нахвърли на Куба. Куба виси на косъм, предупреди той. После се закани да нанесе много силен удар по Иран. И докато раздаваше заплахи наляво и надясно, се зае с Гренландия. Потвърди, че иска ни повече, ни по-малко да присъедини, анексира или купи най-големия остров в света. Средствата са без значение, целта е една – Гренландия трябва да стане американска. Точка.

Да разгледаме по-подробно възможните мотиви и предпоставки за тези безпрецедентни стъпки. Те могат да изглеждат върхът на наглостта, но САЩ са си такива. Безпардонни. Дори, когато показват благородство, го правят в съответствие със своите интереси. Искат ли нещо, си го вземат. И понеже са силни, останалите се спотайват. Затраяха ли си сега – затраяха си. Както мълчат и в оценките си за времето, когато с кръв, измами и насилие американците заграбват земите на индианците, натикват ги в резерватите и създават държавата си. Сега възнамеряват да придобиват нови територии, вече не от команчите и ирокезите, а от венецуелците, ескимосите, вероятно и от канадците. Нищо ново под слънцето. Искали да купят Гренландия. Ами да. Защо Дания да не я продаде след като Франция им е продала Луизиана, а Русия – Аляска. Каква е разликата? Сто-двеста години разлика не влияят на историята, още по-малко на географията.

А и Тръмп си е направил сметката. Ако САЩ купят, да речем, Гренландия за 100 млрд долара, вместо да им даде парите може да поиска да ги похарчат за американско оръжие, което да отиде в Украйна. Европа е така затънала в украинската каша, че нищо чудно да приеме. Така с един куршум САЩ ще ударят три заека. Ще придобият законно Гренландия, ще натоварят с поръчки военните си заводи и ще запушат устата на европейците, които плачат, че не им стигали силите да издържат Киев.

Колкото и осъдителни да изглеждат действията на Тръмп, някои не могат да не завидят на неговата решителност. Някои у нас, имам предвид. Дано проумеят сега какви възможности сме пропуснали поради боязън или тъпотия. Ако управниците ни имаха повече смелост, можеше да се възползваме от войната в Югославия и да подкрепим едно искане на българите в Западните покрайнини за независимост. Косовските албанци я получиха, защо и босилеградските българи да не бъдат освободени. После щяха да се присъединят към майка България. Всичко щеше да си дойде на мястото. Една историческа несправедливост щеше да бъде поправена.

Но Костов бе много страхлив, за да поиска нещо такова. И изтървахме момента. Или друг пример, съвсем пресен – защо Росен Желязков даде даром на гърците водите на Арда? А трябваше да каже: Добре, ще Ви пуснем водите, но вие ще ни върнете костите на цар Самуил. Иначе стоите на сухо. Щяха да се пазарят, да протестират, но щяха да отстъпят. Защо не си вземем дължимото от златните концесии? Златото поскъпна няколко пъти за последните години, ние продължаваме да получаваме трохите на огризките от златните си рудници. И т.н. Примери много, в които липсата къде на самочувствие, къде продажността или боязливостта на управниците, закопава интересите на държавата.

Като обсъждаме американските действия трябва да разберем още нещо. Може би Тръмп няма друг начин да спре упадъка на Америка, да реши проблемите ѝ, да опази долара и да се справи с чудовищната задлъжнялост на САЩ, освен с подобни методи, колкото и пиратски да изглеждат. Ако е така, той за себе си и за американците е прав.

Крив, прав, светът навлиза в стадий, в който международното право, каквото го познаваме, изчезва. Отвличането на Мадуро се превръща във вододел между две епохи. Тази на относително регламентирания международен ред и тази на глобалното юмручно право. Нещо подобно, като символ на прехода от една епоха към друга, беше падането на Берлинската стена. Но тогава новото се очакваше с надежди и оптимизъм, докато сега поражда страхове и несигурност. Годината тръгва с криза, която предвещава много други, че и по-големи.

Песимистите смятат, че светът е на лош кръстопът. Накъдето и да поеме, го очакват беди. Кръв, пот и сълзи. Напред те виждат война. Световна и термоядрена. Ако завие надясно – там са кризи, диктатури, разкъсване на връзки и разпадане на договорености. Наляво са преврати, пълчища мигранти, хаос, революции и анархия. Път назад, знаем от историята, няма. Но, това е оценка на песимистите.

За щастие и реалистите имат прогнози. Какво може да очакваме, според тях? На първо място създаване на сфери на влияние. Три основни.

Американска – в Западното полукълбо, Европа и чрез Израел – в Близкия изток, руска сфера – в териториите на бившия СС и в части от Източна Европа, Азия и Африка. И китайска сфера – в останалата континентална част на Азия и в Африка. Освен тези три основни центъра има Индия, която действа съобразно собствените интереси. Има и регионални сили като Индия, Турция, Саудитска Арабия, Бразилия, Индонезия и Южна Африка, които ще имат известна самостоятелност в рамките на зададената им орбита. Това е многополюсният свят, в който един условен триумвират определя посоките. Това е относително мирна хипотеза.

Ако приемем, че тя се осъществи, т.е. няма голяма война, какво ще става с Европа? Виждат се няколко неща.

Първо, тя сама няма статута на велика сила, крепи я най-вече миналото величие на страните-членки. Прилича на прецъфтяла примадона, която се натиска пак за главната роля, но целува ръка и за миманса. Само да е на сцената. За наше съжаление брюкселската върхушка се е обвързала с киевския режим така, че неговото сгромолясване ще застраши и европейската конструкция. Затова и основната цел на европейската върхушка е да поддържа на изкуствено дишане режима на Зеленски, поне докато намери как да се измъкне суха от водата. За тази цел сбират пари – един път опитаха с 200 милиарда, после поне 90, после го удрят на просия – кой колкото обича. Сега правят някаква бутафорна коалиция на желаещите, балон от войнствени намерения, който да прикрива провала на Европа в украинския конфликт. Опитват се да спасят неспасяемото, за да опазят себе си.

Второ, НАТО върви към разпад. Вземе ли Гренландия, Америка няма нужда от блока. НАТО е създадено от САЩ като военен съюз на силни единомишленици и плацдарм за война с Русия. Нито съюзниците са вече толкова необходими, нито има нужда от плацдарм, нито Русия е в такава степен враг. За САЩ, имам предвид. Напротив, тя е по-скоро партньор, може да им стане и приятел. Нуждата от НАТО изчезва. Тръмп няколко пъти намеква, но европейците ги е страх да го разберат.

Трето, ЕС е тежко болен. От глупаво управление, грешни преценки, реваншизъм и подозрения в корупция. Европейското ръководство е изпаднало в цайтнот и ще се съгласи със всичко, което иска Вашингтон. Както приеха американските мита, забраната да купуват руски енергоносители, подигравките на Тръмп, заповедта да купуват американски оръжия, така утре ще преглътнат и Гренландия.

Въобще настъпва година, която може да мине под знака на лошия късмет. Но да не сме такива песимисти, може да има и положителни преобразования. Надяваме се, напр. на коренна, положителна промяна на властта в България. В Украйна има основания за прекратяване на войната, стига Европа да не продаде Гренландия и с парите да поддържа агонията на киевския режим. Ще започне, предполагаме, някакво преустройство и на ЕС. Очертава се блок от поне 4 страни, който да промени Европа. Надяваме се част от него да бъде и България.