10 ноември 2025 г., „Не се страхувай“

Изминаха 36 години от онзи 10 ноември, когато група заговорници в Политбюро свалиха Тодор Живков и преобърнаха България. Добре ли беше или зле това, което направиха?

От една страна несъмнено някои хора живеят много по-охолно, без грижа за утрешния ден. Сред тях изпъкват крадливите политици, мутрите, обслужващите ги кръгове, превърнали се от утайката в каймака на нацията. Да, но добре живеят свободните професии, IT специалистите, добрите лекари, инженери, менажери, разни вносители и производители. Почти всички караме по-хубави коли, обличаме се по-шарено, пътуваме много по-лесно по света. Магазините са претъпкани със стока. Няма досадни партийни събрания, на които се анализират мислите на „държавния ръководител“. Можем да викаме срещу правителството и неговите водачи и няма да ни наградят със „Златната решетка“. Има много партии, избирай когото щеш. Няколко милиона българи си представят, че живеят по-добре, защото са отишли в чужбина и са се вплели в чуждите общества.

Това е така. Но да видим и другата страна.

Акад. Петър Иванов, който е гостувал тук, е изследвал къде сме на картата на света. Той цитира Блумбърг, че сме на едно от първите места в света по поквареност – т.е. алкохолизъм, тютюнопушене, наркомании и хазарт. Сочат ни като най-нещастната нация в Европа, най-бедните, най-простите, най-болните и най-ограбваните от властите си европейци. Ние сме най-бързо изчезващата нация в света, подчертава акад. Иванов. Намаляваме с 15 души на час. Етническите българи, изчислил той, намаляват с 19 души на час, циганите се увеличават с 4 души за това време. Минус 19 плюс 4 прави минус 15. От 9 милиона станахме 6. Водим се и шампион по смъртност в Европа – 15.5 промила.

Либералната демокрация разви до неподозирани в миналото степени наркоманията и хазарта. Едно старо проучване сочи, че има над 30 000 пристрастени към наркотиците лица. Лумпени, от които нищо не може да се очаква. Смята се,че половин милион българи са употребявали наркотици поне веднъж в живота си. А между 200 и 500 000 души се сочат от различни изследвания като хазартно зависими. 1/2 милион нарколюбители, 1/2 милион комарджии – как да върви държавата напред?

Да погледнем някои други особености на прехода. България има 35 млн дка обработваема земя. През ‘89 г. се поливаха 12 мио или 34 %. След като един хубостник продаде за скрап тръбите на Напоителни системи, сега се поливат по-малко от 1.6 мио дка или 4 %. Диалектика на пазарната икономика.

Преди 36 години България имаше 10 млрд долара външен дълг и огромна държавна собственост. Сега има 62 милиарда долара външен дълг и поне за 100 милиарда по-малко собственост. Разликата от 150 – 160 милиарда е неясно къде, не е в България.

Преди ‘89 г. почти нямаше човек да не може да чете и пише. Това образование бе учудило дори Маргарет Тачър. Сега 2/3 от 15- годишните са функционално неграмотни, т.е. могат да четат, но не разбират написаното. А броят на изцяло неграмотните цигани е ужасяващ.

Здравеопазването е напреднало много, има много нови частни болници с най-модерна апаратура. Но няма лекари, няма медсестри и за някои хора то е непосилно скъпо.

Селата умират. Близо 40 % от територията ни е обезлюдена, нарича се демографска пустиня. В 2000 населени места не се е родило нито едно дете през последните 30 години. В края на миналата година в 200 села нямаше нито един жител.

Естествено, и селското стопанство е в невъобразим упадък. По-рано износът ни беше основно перо в експортната листа, днес внасяме 75-80 на сто от храната си. За индустрията да не говорим. Армията ни беше въоръжена до зъби, сега се надяваме турски самолети да пазят въздушното ни пространство. Откъдето и да погледнеш, държавата става все по-слаба и народът с нея.

Е, да, но имаме демокрация. Също спорна теза. Някои я наричат клептокрация, други партокрация, трети – простокрация – власт на простаците. Що за демокрация е тази, в която избори се печелят от купените гласове и в която един анцуг, седнал на председателското място в Народното събрание, забранява референдум.

И все пак, ако питате хората искат ли да се върне старото време, голямата част вероятно ще кажат: НЕ. Не се живее със стари лаври. Миналото, особено на обществото, е необратимо. Преходът щеше да е нормален и успешен, ако бяхме взели доброто от старото и го бяхме сляли с новото. Така направиха Чехия, Полша, Словакия, Унгария. Ние, къде под външен натиск и злоумишлени съвети, къде от нашенски простотии, направихме обратното. Зачеркнахме доброто наследство и присадихме лошите издънки на миналото. Затова и сме в това положение. И все пак – да не губим надежда. Едно добро управление и изброените дотук проблеми ще намерят решение. Проблемът ни е да го изберем.