Българските депутати надминаха в угодничеството предшествениците си от 25-тото Народно събрание. Онези, за да се подмажат на Хитлер, обявиха през 1941 г. война на Англия и САЩ. Последиците ги знаем. Днешните, за да се сложат на Байдън, обръщат оръжията срещу Русия. Последиците тепърва ще ги чувстваме.

Двата случая са идентични. И в двата страните, срещу които ни вкарват във война, не са ни атакували. Напротив, помагали са ни. САЩ ни спасяват от разпокъсване след Първата световна война, а Русия, да припомним на плиткоумните, ни е освободила от турско робство и ни е спасила от разчленяване през 1945 г. И тогава, и сега, огромната част от народа е бил срещу войната. Но и тогава, както и сега, управляващите са гледали чуждите интереси.

Тогава цар Борис казва с горчивина към депутатите: „Да бяхте си спестили поне ръкоплясканията“. Сега президентът Радев предупреждава: „Решението на Народното събрание е опасна стъпка към въвличане на България във войната“.

Решението е опасно, и защото ни заковава към неприятелските на Русия страни. Както и онова от 1941 г. то се представя като символично. Онази символична война ни струваше многобройни жертви и огромни разрушения. Тази какво ни носи, още не знаем. Но е абсолютно противопоказна на интересите ни. Оставете абсурда да воюваме срещу освободителката си за чужди интереси. Но губим катастрофално икономически.

От това, че няма да има руски туристи губим поне 400 милиона евро годишно. От замяната на руския газ – 600 милиона, ако другият е с 10 % по-скъп. Ако поскъпването е с 30-35 % – губим 2 милиарда. Капацитетът на Лукойл е 9.5 милиона тона петрол годишно. Руснаците дава сега по 20 -25 долара отстъпка на тон. Ако НЕ купуваме от тях, харчим допълнително, т.е. губим още 200 милиона. Дотук между милиард и четвърт и два милиарда и половина евро. Знаете ли какво представляват два и половина милиарда евро? Това са по 2 000 лева годишна добавка за всеки български пенсионер. И вместо да даде тези пари на пенсионерите, правителството ги жертва да наказва Русия и да угажда на Байдън, Зеленски и г-жа фон дер Лайен.

Да видим срещу какво си срутваме икономиката. Щели сме да ремонтираме повредена украинска бронетанкова техника. Защо ние, а не Полша или Румъния, които са по-близо и имат много по-голям капацитет? Липсата на отговор поражда съмнението, че това е някаква уловка. Няма ли да идват потрошени танкове, а ние да пращаме нови, уж поправени. И ще плати ли Зеленски? Колкото германците ни платиха чудовищните си задължения за доставките през Втората световна война.

Или трябва да се радваме, че ще подкрепяме европейската перспектива на Украйна? Ами тя струва пари. Киев иска по 5 – 6 милиарда евро месечно „джобни“. Ако Украйна тръгне да влиза в ЕС, за нас няма да остане нищо. А за какво ни е Брюксел, ако не дава пари? Да се лигавим с джендърските им ценности ли?

А фантасмагориите за украинския ток, който да купуваме или за зърното им, което да изнасяме? В тях има толкова икономическа обосновка, колкото и в широко рекламираната от сегашните управници самолетна линия София – Скопие. Самолетите тръгнаха и спряха, така ще стане и с тока, зърното и потрошените танкове на Киев. Ще останат само последиците от безумно прекъснатите икономически отношения с Русия.