2 февруари 2026 г., „Не се страхувай“

Представям Ви една забележителна книга и автора ѝ. Книгата се казва “Възход и падение на човешкия ум “ и авторът е д-р Мартин Ян Странски, чех по произход, роден в САЩ, професор, преподавал в Иейлския университет. Книгата е издадена от издателство Изток – Запад и бе представена на българските читатели на 28 януари, в София, от проф. Иво Христов в присъствието на автора.

С какво е интересна тази книга? Авторът, невролог, обяснява изумителния възход на човешкия ум и изследва силите, които го водят към упадък. Д-р Странски описва как вземаме решения и какво влияе върху този процес. Изследва как мозъкът създава емоции и социално поведение, как са се породили моралът, религията, политиката. Как съзнанието е свързано с времето и Вселената и как смъртта може да даде ключ към разбирането на това какво всъщност е съзнанието. Анализират се изкуственият интелект, социалните мрежи, разпадът на демокрацията, изчезването на езиците, (което особено ни засяга) и ролята на спорта. И, особено интересно, показано е как навлизането на цифровите технологии, компютрите, смартфоните подкопава хилядолетно формираните ни еволюционни неврологични способности. Резултатът е не само разпад на обществото, културните норми и институциите, но и спад в капацитета на човешкия ум. Така можем да потърсим отговор на въпроса – наистина ли хората оглупяват и каква е причината за това.

А ето и интервюто, което взех от д-р Странски в сряда след представянето на книгата.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Книгата ви се казва „Възход и падение на човешкия ум“. Кога приключва възходът и започва падението?

ПРОФ. Д-Р МАРТИН ЯН СТРАНСКИ: Бих казал, че падението започна бавно, постепенно и без никакви подозрения с появата на компютъра, защото това, разбира се, доведе до по-усъвършенствани компютри и до по-усъвършенствани форми на технологии. Така че някъде в края на 50-те, в края на 60-те години започна. Но после се ускори рязко с появата на интернет. А след това се ускори още повече с появата на iPhone и по същество с наложената необходимост да имаш iPhone — а той съществува едва от 17 години. А сега, преди три-четири години, изобретихме изкуствения интелект — буквално преди три-четири години. Целта е в следващите няколко години да се развие изкуствен общ интелект, а след това — в рамките на следващите пет години — нещо като глобален, пан-световен интелект. Така че ако погледнете нашата еволюция, започнала преди няколкостотин хиляди години, това наистина е една съвсем малка точка в края на много дълга линия, която ни промени повече, отколкото цялата тази дълга линия преди нея.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Къде е върхът на възхода и къде е дъното на падението в човешката история?

СТРАНСКИ: Това е отличен въпрос. Мисля, че, от една страна, човешката история винаги се повтаря,  но според мен възходът вероятно започва в гръко-римската епоха и вероятно достига своя връх в епохата на Просвещението. А после има още един хубав „хълм“ нагоре с появата на модерната наука през XIX и XX век.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Какви са противоречията между изкуствения интелект и човешкия ум? Кой е по-силен? Кой става по-силен в момента?

СТРАНСКИ: Тук думите стават много важни. Първо — как дефинираме интелигентността? И какво трябва да притежава интелигентността, за да бъде наречена интелигентност? Изкуственият интелект е програма. Той не е способен да прави нищо, за което не е програмиран. Но в същото време е програмиран да не следва стандартни линии, да прави пробиви и да извършва компютърни процеси, които нямат общо с това, което е направено умишлено. Но той все пак е хаотичен. Хората, които разработват компютърните програми за т.нар. изкуствен интелект, и те самите не знаят докъде ще стигне, защото ако знаеха, вече щяха да са го изобретили. След това — за мен, като невролог, думата „силен“ е свързана с медицината, а това е свързано с човешкия мозък — с добър мозък или лош мозък. Добрият мозък е този, който може да прави много неща сам и който не е зависим от нещо конкретно, което отслабва способностите му. А лошият мозък е този, който е зависим от нещо, което ограничава способностите му. Така, в този смисъл и на масово ниво, изкуственият интелект не добавя нищо, защото не е създал по-умни човешки същества. Създал е по-зависими човешки същества, защото се използва на ниво общо население. Разбира се, има фантастични приложения на ниво научни изследвания, на ниво медицина.

Но един от основните проблеми с изкуствения интелект е, че той е там, за да прави пари за своите собственици. А за да прави пари, единственият начин е всички да го използват. И точно там се сблъскваме с проблема. Ако беше ограничен за науката, за творческото мислене, за творчески дейности — ако му се отредеше неговото време и място — може би щеше да е още по-интересен, отколкото е сега, но със сигурност нямаше да е финансово печеливш.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Но той ще навлезе и във военната сфера, а това може да е много опасно за човечеството!

СТРАНСКИ: Е, на техническо ниво е опасен по много линии. Едната е, че вече няма нужда да водим войни лично, което ги прави по-комфортни и ги прави по-лесни за водене. Виждаме, че това променя начина, по който хората водят войни. Това е интересно, защото преди винаги ти беше нужна емоция, за да има човешка война. А сега гледаме човешката война както гледаме филм, когато отидем в киното. Така че това е интересно от една страна. А от друга страна, вече има много драматични, легитимни и убедителни изследвания от водещи институции, като Масачузетския технологичен институт, които показват, че колкото повече човешкият мозък разчита на изкуствения интелект — особено на ChatGPT и на неща като OpenAI — толкова повече губи собствената си вътрешна функция и т.нар. когнитивен капацитет, и това води до когнитивен дефицит не само докато човек използва изкуствения интелект, но и когато спре да го използва. Така че ако използвате AI и ChatGPT по няколко часа на ден, мозъкът ви буквално започва да оглупява.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Значи, колкото повече мислим, толкова по-добре за нас!

СТРАНСКИ: Точно така! Така сме стигнали дотук.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Добре. А какви са рисковете на социалните мрежи? Кои са основните?

СТРАНСКИ: Основните рискове са, че това няма абсолютно нищо общо с истинските социални отношения. Това е театър — и като цяло театър на абсурда — който работи само с една валута, наречена внимание. Социалните мрежи са тук, за да грабнат вниманието ви, или пък вие сте там, за да създадете свой личен театър и да грабнете вниманието на другите. Но това внимание обикновено е пълно с безполезно съдържание. И това съдържание не само е безполезно, но е и опасно — може да бъде манипулирано от други хора и може да извади от релси нормалните междуличностни човешки отношения — което именно прави. Затова държавите сега се обединяват — поотделно или в групи — за да ограничат или изцяло да премахнат социалните мрежи, особено за младите хора.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Падението на човешкия ум необратим процес ли е?

СТРАНСКИ: В никакъв случай. То тепърва започва. Но тъй като се случва толкова бързо и защото сме създали нещо, което буквално напълно промени човешката и междуличностната динамика, това е най-опасният процес, с който разполагаме и в който можем да се сблъскаме, защото в крайна сметка ние сме — и винаги ще бъдем — биологични животни. Ние сме — и винаги ще бъдем — устроени и управлявани от нашите гени.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Кога ще се случи това — утре ли?

СТРАНСКИ: Вярвам, че някакво пренастройване или рестарт… Преди казвах до 2050 г., но сега казвам до 2030 г.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: 2030?

СТРАНСКИ: Да. И не съм сам, защото този логаритмичен темп на дезинформация и зашеметяващо информационно пренасищане не може да продължи без нещо друго да се намеси и да създаде една критична точка — или няколко критични точки. Томас Фридман — един от хората, които чета и уважавам от „Ню Йорк Таймс“ — нарича това „пан-флашпойнт“ криза. Няма значение къде ще избухне, но щом се запали искра и електрическата мрежа падне, ще настъпи паника, защото технологията и икономиката вече са неразривно свързани. Нещо ще се случи. А другата критична точка, за която не говорихме днес, е…всъщност има две критични точки, които се конкурират много силно за датата 2030.

Първата е парите. 15% от фондовата борса на Уолстрийт в момента е в технологични акции, които не са върнали и цент на инвеститорите си, а хората наливат в това милиарди, ако не и трилиони. Когато балонът на AI се спука, фондовите пазари по света ще се сринат — поне временно. После ще се възстановят, но това ще е рестарт, и то тежък рестарт. Парите се наливат там, за да правят пари за собствениците. Но както казах преди, единственият начин да прави пари е всички да участват — което, разбира се, е огромна опасност.

Второто нещо, което ще го срине, е енергията. 5% от енергията в САЩ и в развитите страни вече отива за компютри, за центрове за данни. AI е програмиран да удвоява капацитета си на всеки 100 дни. Значи ще удвоява и потреблението си на енергия на всеки 100 дни — което и се случва. Така цената на електричеството се покачва, а какво произвежда електричеството? Въглища? Така че „Зеленият пакт“ е абсолютна безсмислица. Той е извън играта, що се отнася до значимостта на енергията, която отива в AI. Но не се тревожете — вече строят ядрени реактори, за да захранват центровете за данни, и така нататък, и така нататък. Но както много еколози са показвали и преди — и много по-добре от мен — на тази планета все пак имаме ограничени ресурси и няма да има достатъчно енергия, за да развием AI напълно, без да се посегне към енергийния ресурс на обикновения човек. Така че това е още една критична точка, която трябва да дойде — просто защото ако удвоявате потреблението на енергия на всеки 100 дни, макар че в момента е ограничено, сметката е ясна.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Как тогава ще изглежда светът през 2030 г. и след това?

СТРАНСКИ: Това е въпросът, който поставям, и не съм сигурен, че мога да отговоря като учен, но мога да отговоря на база предположения — и на разумни предположения. Има само две възможности. Първата е, че разговорът, който водим, ще се разпространи — както и се разпространява — и ще започнем да въвеждаме правила и регулации, за да ограничим социалните мрежи, да ограничим употребата на мобилни телефони, да ограничим AI, да използваме AI и технологиите отговорно — в синхрон с околната среда — и с разбирането, че парите, които наливаме в това, могат да бъдат инвестирани по хиляди други начини, за да помогнат на много повече хора. Това няма да се случи, защото в нашата история човечеството никога не е правило философски рестарт. Когато човечеството се е „рестартирало“, това винаги е било на основата на някаква трагедия — световна война, прозрението, което трагедията носи, Холокостът например. Но ние имаме много къса памет. Така че моето разумно предположение е, че онези критични точки, за които Томас Фридман и аз току-що говорих, ще се слеят в някакъв вид криза, при която токът ще спре, хората ще излязат по улиците, борсите ще паднат, неща ще горят, ще стане грозно — и после ще се успокои.

Съжалявам, но вие попитахте. Грешал съм много пъти и много се надявам да греша и този път. Не казвам, че съм прав — но не го виждам по друг начин.

ВАСИЛЕВ: Страхувам се, че сте.

СТРАНСКИ: Че греша?

ВАСИЛЕВ: Че сте прав!

СТРАНСКИ: Е, като лекар трябва да кажа, че моята работа е да допускам най-лошото. Когато видя пациент с главоболие, винаги трябва да се уверя, че не е от нещо сериозно и че е просто стрес. Така че тук допускам най-лошото — и бих бил много щастлив да греша. Но за това е тази книга. Да предизвика разговор, така че може би първата възможност да стане малко по-силна.